НБА е мечта за баскетболисти по цял свят, а от 3 години специалисти и анализатори предричат място в Лигата и на звездата на националния ни отбор Александър Везенков.

206-сантиметровото тежко крило на Барселона ще участва в Драфта, който ще се проведе в петък рано сутринта българско време, а в САЩ са категорични, че някой от 30-те отбора ще го избере в края на втория кръг.

Преди Везенков обаче трима българи вече се докоснаха до НБА. През 1985 г. Георги Глушков облече екипа на Финикс и отвори вратите към Лигата за играчите от Източна Европа. През 2003 г. пък Бойко Младенов тренира със Сакраменто, а Тодор Стойков игра в предсезонните контроли на Кливланд рамо до рамо с новобранеца Леброн Джеймс.

Вестник „Телеграф” се свърза с тримата, които споделиха част от спомените си за своето НБА преживяване и мнението си за шансовете на Александър Везенков в Лигата. Материалът е публикуван от picknroll.bg.

БОЙКО МЛАДЕНОВ:

"Поканиха ме на летния си лагер, тъй като имаха много контузени. Тренирах един месец с тях и играхме контролни мачове. Видях се с всички звезди на Сакраменто, предната година спечелиха дивизията, като в отбора бяха Майк Биби, Крис Уебър, Владе Дивац, Педжа Стоякович, Хедо Тюркоглу. Още в момента, в който стъпих в залата, разбрах, че няма да ми се получат нещата. Преди това имах доста грешна представа за НБА и играчите там. Разликата беше огромна, не като тренировки, те са почти едни и същи навсякъде. Но условията на работа и специалистите са просто невероятно. Не бях достатъчно информиран преди да отида. Сега е по-различно, 15 години по-късно почти, има повече информация. По това време Интернет още не беше толкова развит, нямаше как да науча толкова много неща. Сашо сега има много по-добра информация. Всичките решения, които е вземал за кариерата си до момента, са били верни. И играта в Арис, и отиването в Барселона и, надявам се сега решението му отново ще бъде вярно. Той има голям шанс. Трябва му една година да тренира там, сериозно. А той е много сериозен. Така че, закачи ли се веднъж в НБА – ще успее, трябва само да влезе. Много се надявам да му се получат нещата, познавам го от малко момче. Трябва ни един Сашо Везенков, в който малките деца да виждат пример и да искат да играят баскетбол заради него. Вземе ли го някой отбор в НБА, това ще е огромно постижение. По-добре ще бъде да го задържат да тренира една година, а не да го връщат в Европа. Дори да е 14-и 15-и играч и да играе съвсем малко, пак ще му е от полза. В никакъв случай ако играе малко това няма да му повлияе негативно. Тези, които играят по 5 мин. в НБА също не са случайни. Сашо има уникални качества, стрелбата му е убийствена. Трябва му само физическа работа, а там са най-добрите специалисти”.

ТОДОР СТОЙКОВ:

"Сашо е много по-близо до НБА от нас. Едното е само подготовка, а другото е да те изберат в Драфта. Да, играх и мачове, беше много хубаво. На база на това, което си показал, мениджърите те предлагат, в НБА те харесват и ти дават шанс да се пробваш в някой отбор. Беше много приятно изживяване. Там е различно, бизнес е всичко. Много приятно изживяване е. Никога не съм крил, признавам си, че ми изглеждаше нереално. Естествено, там има много игри на мениджъри. За съжаление обаче реалностите са такива, че, освен Сашо, трудно друг би могъл да попадне в някой от съставите. Не мога да му дам съвет, той се развива по изключително добър начин. Хванал е своя си път и го спазва, истински професионалист. Пожелавам му да го изберат и да заиграе. Някои казват, че не му е сега момента, но решението си е негово и той сам трябва да го вземе. Дори и да остане в Барселона, също е уникално постижение. Няма да е крачка назад да играе и по 5 мин. в НБА. Може пък да няма втори шанс. Най-малкото пише историята. Да, не е израснал в България, но играе за нашия национален отбор и си наш играч. Не знам дали ако го изберат децата ще започнат да играят повече. Той не е толкова популярен, а и не е тръгнал от България. Трябва по-често да го показваме, да има успехи, хората да пълнят залите. Повечето не го познават, не е като Григор Димитров, всеки да го знае. Ясно е, че Сашо не може да играе в български отбор, въпросът е чрез националния да го виждат хората”.

ГЕОРГИ ГЛУШКОВ:

"Нещата са много променени за 30 години. На мен 14 мин. на мач тогава ми се струваха малко, а сега това е страшно много. И младият Везенков го знае много добре. Това би означавало да играе редовно. Въпросът е да си готов 100% във всеки момент, без значение дали те пускат или не. Това е психическа нагласа. Да си готов за война, не малка, а за голяма. Отборът а 15-16 човека и конкуренцията е зловеща. Аз съвет съм му дал – сутрин, обед, вечер, нощем, една минута играеш, 30 минути играеш, на тренировка, на мач – война! Няма кой да ти помага, ти си сам там и се бориш за мястото си. Светът е по-различен. Пътуванията са по-специфични, режимът е такъв. Просто трябва да издържиш, не ти остава да се фокусираш върху други работи освен върху това, което правиш. Ако мачът е от 19,00 часа, в 23,00 свършва, хапвате набързо и сутринта в 5,00 летите за друго място. За един месец играх 20 мача така, другият – 10 мача, но се свиква. Въпросът е когато не играеш в тези дълги пътувания от мач до мач. Трябва да имаш възможност и нагласа сам да ходиш да правиш неща, да тренираш сам. Много е специфично като не играеш, психически е по-затормозяващо, а и по-трудно се поддържа форма. Но Сашо е готов за такъв момент. Борил се е да се докаже – в Арис и в Барселона. И той го направи. В НБА най-тежкото е какво правиш ако не играеш. Той е свикнал да тренира много и, в състезателен режим, с много пътувания и мачове, не знам как ще се справи с това”.

За да бъдем докрай коректни трябва да отбележим, че и Филип Виденов игра в Лятната лига на NBA през 2008 г. с екипа на тогавашния Ню Орлиънс Хорнетс. Симеон Найденов пък беше част от Далас през лятото на 2004 г.