Днес се навършват точно 12 години от зрелищния финал за Шампионската лига между Ливърпул и Милан, провел се не къде да е, а на олимпийския стадион “Ататюрк” в мистичния и екзотичен Истанбул.

На 25 май 2005 година мърсисайдци излизат на терена с една единствена мисъл – победа. Ливърпул разочарова с представянето си във Висшата лига, завършвайки на 5-ото място, което дори не може да му гарантира участие в най-престижния клубен турнир през следващия сезон (2005/06). “Червените” се провалят и в турнира за ФА Къп, където отпадат още в третия кръг след загуба от Бърнли с 1:0. А драмата става напълно завършена, когато губят и финала за Купата на Футболната лига срещу Челси с 2:3 след продължения.

Пред възпитаниците на Рафа Бенитес стои нелеката задача да вдигнат титлата на Шампионската лига и така да си осигурят участие в турнира и през следващата година.

И все пак те трябва да сторят това срещу Милан на Карло Анчелоти и легендарния нападател на “росонерите” Андрей Шевченко.

Италианският гранд, който вече си е осигурил мястото в ШЛ и през следващия сезон, завършвайки на второто място в Серия А, е тоталният фаворит в двубоя.

Никой не подозира що за кървава битка предстои на стадион “Ататюрк”. Не е изненадващо за никого, че “росонерите” повеждат след 51 секунди игра. Попадението е на Паоло Малдини и остава завинаги в историята с това, че е най-бързото във финал на ШЛ, а 36-годишният капитан на “росонерите” и до ден днешен е най-възрастният футболист разписвал се в турнира.

Триумфът на Ливърпул срещу Милан на финала на ШЛ през 2005 година.

източник: Gulliver/Getty Images

Ливърпул опитва атака след атака, но защитата на Милан остава непробиваема. Надеждите на мърсисайдци са в контраатаките, въпреки че и тази стратегия се оказва неработеща, тъй като до края на първата част “росонерите” вече водят с 3:0 след две попадения на пребиваващия под наем в отбора от Челси Ернан Креспо (38’, 42’).

И след като по всичко личи, че интригата в двубоя е напълно убита, Ливърпул всякаш се възражда от пепелта. Любопитно е какви ли са били наставленията на полувремето от Рафа Бенитес, та “червените” да излязат на терена все едно резултатът все още 0:0 и всичко тепърва започва. Атакуващият футбол и настървението на целия тим се отплаща с цели 3 гола в рамките само на 6 минути. Стивън Джерард (54’), Владимир Шмицер (56’) и Чаби Алонсо (60’) са героите, които довеждат нещата до продължения и дузпи.

Триумфът на Ливърпул срещу Милан на финала на ШЛ през 2005 година.

източник: Gulliver/Getty Images

Сержиньо е първият, който стреля от бялата точка, но праща топката над гредата. Ливърпул не пропуска отдалата се възможност и повежда с 1:0 след попадение на Диди Хаман. Специалистът на дузпите Дида разгадава намеренията на Андреа Пирло и спасява втория опит на мърсисайдци.

Джибрил Сисе е безпогрешен при втората дузпа за Ливърпул, но този път Йон Дал Томасон не пропуска и връща едно попадение. Йон Арне Рийзе обаче е грешникът за мърсисайдци, чийто опит бива отразен от Йежи Дудек. Кака вкарва за 2:2, Шмицер се разписва и всичко остава в ръцете на носителя на Златната топка за 2004 година Андрей Шевченко.  

Украинският нападател застава зад топката, а на плещите му лежи тежката отговорност да вкара последната дузпа, в противен случай титлата отива в ръцете на Ливърпул. Шевченко изпраща топката в центъра на вратата, Дудек се хвърля на дясно и в последния момент протяга лявата си ръка, която предотвратява кълбото да премине голлинията.

Триумфът на Ливърпул срещу Милан на финала на ШЛ през 2005 година.

източник: Gulliver/Getty Images

Нападателят на “росонерите” не успява, а мърсисайдци печелят петия си трофей от ШЛ, като последно са го правили през далечната 1984 година. Ливърпул триумфира с титлата от Шампионската лига след един магически финал за историята пред 70 000 хиляди на стадион “Ататюрк” в Истанбул.